феросилицийсе използва като източник на силиций за редуциране на метали от техните оксиди и за деоксидиране на стомана и други черни сплави.Това предотвратява загубата на въглерод от разтопената стомана (т.нар. блокиране на топлината);За същата цел се използват фероманган, spiegeleisen, калциеви силициди и много други материали.[4]Може да се използва за направата на други феросплави.Феросилицият се използва също за производството на силиций, устойчиви на корозия и високи температури сплави от железен силиций и силициева стомана за електромотори и трансформаторни сърцевини.При производството на чугун феросилицият се използва за инокулиране на желязото за ускоряване на графитизацията.При електродъгово заваряване феросилиций може да се намери в някои електродни покрития.

Феросилицият е основа за производство на предварителни сплави като магнезиев феросилиций (MgFeSi), използван за производство на ковко желязо.MgFeSi съдържа 3–42% магнезий и малки количества редкоземни метали.Феросилицият е важен и като добавка към чугуните за контролиране на първоначалното съдържание на силиций.

Магнезиев феросилицийиграе важна роля при образуването на възли, които придават на ковкото желязо гъвкавото му свойство.За разлика от сивия чугун, който образува графитни люспи, пластичният чугун съдържа графитни възли или пори, които затрудняват напукването.

Феросилицийът се използва и в процеса на Пиджън за получаване на магнезий от доломит.Лечение на високо силицийферосилицийс хлороводород е в основата на промишления синтез на трихлорсилан.

Феросилиций се използва и в съотношение 3-3,5% при производството на листове за магнитната верига на електрически трансформатори.

Производство на водород

Феросилицият се използва от военните за бързо производство на водород за балони по феросилициевия метод.Химическата реакция използва натриев хидроксид, феросилиций и вода.Генераторът е достатъчно малък, за да се побере в камион и изисква само малко количество електрическа енергия, материалите са стабилни и не са запалими и не генерират водород, докато не се смесят.Методът се използва от Първата световна война. Преди това процесът и чистотата на генериране на водород, разчитайки на пара, преминаваща през горещо желязо, бяха трудни за контролиране.Докато е в процеса „силикол“, тежък стоманен съд под налягане се пълни с натриев хидроксид и феросилиций и при затваряне се добавя контролирано количество вода;разтварянето на хидроксида загрява сместа до около 200 °F (93 °C) и започва реакцията;произвеждат се натриев силикат, водород и пара.